13 may 2010, 19:21

Ало!

806 0 8

Ало!

Здравей! Да, зная. Доста време мина.
Добре съм, мисля, всичко е наред.
Не ти се сърдя. Беше, но отмина.
Животът просто продължи напред.

Не чух добре. Защо не се обаждам?
Какво да кажа, някаква лъжа?
Изтрих ти телефона, вече се ограждам
със зид защитен, с някаква стена.

Не съм обиден, даже наобратно.
Не ме разбираш? Ще го обясня.
За мен ти бе пристанище приятно,
където акостирах през деня.

Избрах да тръгна, без да се сбогувам
и подозирам, че очакваше това.
Изчезваше, а аз оставах да тъгувам.
Терзаех се и затова реших да спра.

И въпреки това съм благодарен,
че имах те, доколкото можах.
Светът ми беше станал по-нормален.
Възползвах се, доколкото успях.

Уви, ще трябва вече да приключвам.
Щом искаш се обаждай, аз приех.
Сърцето си научих да заключвам.
Дочуване, желая ти успех.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и пълно с истина!
  • Красиво е! Много ми хареса! Това е част от живота на повечето от нас... Но това е все пак тръпка, все пак един момент от него и той е бил чудесен, изпълнен с най-голямата си нежност!
  • Прекрасен стих !
    Една любовна драма ,
    която е минало за тебе !
    Но защо ,
    телефона трябва да Ви свърза ?
    Когато любовта е взаимна ,
    сърцето ще продължава да обича ,
    няма да е заключено !
    По-вече се замислям ,
    че това е флирт за единия !
    /За мен ти бе пристанище приятно,
    където акостирах през деня./
    Поздрав !
  • Докосна ме.Браво!
  • Преживяно и чудесно описано - мога да потвърдя, че нещата са точно такива....
    Поздравления, приятелю!
    Много е хубаво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...