Ало!
Ало!
Здравей! Да, зная. Доста време мина.
Добре съм, мисля, всичко е наред.
Не ти се сърдя. Беше, но отмина.
Животът просто продължи напред.
Не чух добре. Защо не се обаждам?
Какво да кажа, някаква лъжа?
Изтрих ти телефона, вече се ограждам
със зид защитен, с някаква стена.
Не съм обиден, даже наобратно.
Не ме разбираш? Ще го обясня.
За мен ти бе пристанище приятно,
където акостирах през деня.
Избрах да тръгна, без да се сбогувам
и подозирам, че очакваше това.
Изчезваше, а аз оставах да тъгувам.
Терзаех се и затова реших да спра.
И въпреки това съм благодарен,
че имах те, доколкото можах.
Светът ми беше станал по-нормален.
Възползвах се, доколкото успях.
Уви, ще трябва вече да приключвам.
Щом искаш се обаждай, аз приех.
Сърцето си научих да заключвам.
Дочуване, желая ти успех.
© Сони All rights reserved.
