Алпинист в душата ти
По женските ти хребети вървя.
Изкачвам те с безкислородни ласки.
Какъв съм мъж, ако се изморя...
Та ти си Джомолунгма моя страстна.
Лавините ти чувствени над мен,
надвиснали в косите ти - треперят...
Ще покоря с вик хълма ти смутен.
И ехото ми в сънища ще стене...
Въжето на желанието ми
ако от твоя дъх във времето се скъса,
ще знам, че съм пребродил планини,
мечтани от мъжете на честта ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
!!
