May 30, 2014, 12:17 PM

Алпинист в душата ти

  Poetry » Love
650 0 3

По женските ти хребети вървя.
Изкачвам те с безкислородни ласки.
Какъв съм мъж, ако се изморя...
Та ти си Джомолунгма моя страстна.

Лавините ти чувствени над мен,
надвиснали в косите ти - треперят...
Ще покоря с вик хълма ти смутен.
И ехото ми в сънища ще стене...

Въжето на желанието ми
ако от твоя дъх във времето се скъса,
ще знам, че съм пребродил планини,
мечтани от мъжете на честта ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...