May 30, 2014, 12:17 PM

Алпинист в душата ти

  Poetry » Love
647 0 3

По женските ти хребети вървя.
Изкачвам те с безкислородни ласки.
Какъв съм мъж, ако се изморя...
Та ти си Джомолунгма моя страстна.

Лавините ти чувствени над мен,
надвиснали в косите ти - треперят...
Ще покоря с вик хълма ти смутен.
И ехото ми в сънища ще стене...

Въжето на желанието ми
ако от твоя дъх във времето се скъса,
ще знам, че съм пребродил планини,
мечтани от мъжете на честта ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...