12.11.2014 г., 23:38

Алтернатива

611 1 1

Алтернатива

 

Светините в България са поругани...

Просташка чалга и кичозна пошлотия!

От тежък срам черви се родното ни знаме...

Набръчкало се цяло, плаче за ютия...

 

Законът - ловко запокитен в трета глуха.

Наместо дъхави цветя, расте татул.

Отвред обгръща ни помия, смрад и мухъл.

Тече отровата - словесният разгул.

 

Все по-дълбоко става българското блато.

Обърнеш се - спасителният бряг - далеч.

За някои мълчанието стана злато,

а други мамят ни със популистка реч.

 

Наслушахме се на лъжи на политици,

които гледат само да напълнят джоб.

Народът - без права - и то по дефиниция,

превърнат от властта в безличен жалък роб.

 

Тъмнеят днес националните светини

и стана мрачно, сякаш тука е вертеп.

Алтернативата - през ада да преминем,

или да сложим на Родината си креп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново страхотно попадение. Стилът ти много ми допада! А относно последните два стиха - ами, че тя Родината отдавна си е сложила креп - не е нужно ние да й го слагаме... Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...