Nov 12, 2014, 11:38 PM

Алтернатива

  Poetry » Civic
617 1 1

Алтернатива

 

Светините в България са поругани...

Просташка чалга и кичозна пошлотия!

От тежък срам черви се родното ни знаме...

Набръчкало се цяло, плаче за ютия...

 

Законът - ловко запокитен в трета глуха.

Наместо дъхави цветя, расте татул.

Отвред обгръща ни помия, смрад и мухъл.

Тече отровата - словесният разгул.

 

Все по-дълбоко става българското блато.

Обърнеш се - спасителният бряг - далеч.

За някои мълчанието стана злато,

а други мамят ни със популистка реч.

 

Наслушахме се на лъжи на политици,

които гледат само да напълнят джоб.

Народът - без права - и то по дефиниция,

превърнат от властта в безличен жалък роб.

 

Тъмнеят днес националните светини

и стана мрачно, сякаш тука е вертеп.

Алтернативата - през ада да преминем,

или да сложим на Родината си креп.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Върбан Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново страхотно попадение. Стилът ти много ми допада! А относно последните два стиха - ами, че тя Родината отдавна си е сложила креп - не е нужно ние да й го слагаме... Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...