Аман от скапани съседи...
Не всички от тях са добри.
И да се радваш на победи,
не чакай от тях добрини.
С такива истини в живота
и аз като вас съм живял.
За тях разказвам с неохота,
макар че съм ги преживял.
Добре ли си, ще ти завидят.
Не си ли - лесно ще те спрат.
Най-лесно е да те обидят,
в колата ти да сложат прът.
А навиците да рушиме,
по коловоза ни вървят...
Потъпкваме морал и име...
Усмихват ти се щом те спрат.
И криви приказки пред блока
за тебе ще се изгълчат,
ще кажат ти, че не си стока.
Но в нужда ще ти дотърчат!
Или от твойто ще откраднат.
А мек ли си, ще разберат...
и със кеф ще те нападнат,
не само да те уязвят.
Така че всички сме проклети
и туй го правим за сеир,
Така живеем, общо взето -
животът ни е панаир!
06.11.2011 г. София
© Христо Славов Всички права запазени