Амазонката и паметникът (Brinne & Сенд)
Brinne:
Опънах лък и звънна тетивата.
Настана време за разплата.
Изригна времето-минутите препускат.
Стрела те стигна, не пропуснах.
Сърцето тръпне, но ръката е стомана.
Наказах твоята измяна.
Сенд:
Сърцето ми е от бетон,
уцели ме, но няма стон.
За мене времето е спряло
и е желязно мойто тяло.
Не ме вълнуват чужди чувства,
напразно ти, стрелата пусна,
защото аз съм монумент,
а ти си кратичък момент.
Brinne:
Моментът е измамна вечност,
не значи нищо, щом е безчовечност.
Безчувствен си, бетон и камък,
студен си, няма в тебе пламък.
По паметници не си падам
и затова, за теб, не страдам.
Сенд
Студен съм. Има си причини.
Прокоба страшна, тегне от години.
Бетон съм, но сърцето ми е цяло.
Напразно мислиш, че е спряло.
Железен съм, но имам и душа.
Магията, ще развали жена,
коса развяла, огнено червена,
ако се влюби тайно в мене.
Brinne
Не е случайност, че стрела ти пуснах!
Мига уцелих, не пропуснах!
Косата моя - пламък светъл,
безкрай гори, не става пепел.
Любов магична ме обгръща,
душата ми лети и те прегръща!
Сенд
Разпадам се! Какво ми става?!
В гърдите ми гори жарава!
И кожа имам, на човек приличам.
Безкрайно много те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
