Jun 9, 2020, 2:23 PM

Амазонката и паметникът (Brinne & Сенд) 

  Poetry » Love
791 2 8

Brinne:

 

Опънах лък и звънна тетивата.

Настана време за разплата.

Изригна времето-минутите препускат.

Стрела те стигна, не пропуснах.

Сърцето тръпне, но ръката е стомана.

Наказах твоята измяна.

 

Сенд:

 

Сърцето ми е от бетон,

уцели ме, но няма стон.

За мене времето е спряло

и е желязно мойто тяло.

Не ме вълнуват чужди чувства,

напразно ти, стрелата пусна,

защото аз съм монумент,

а ти си кратичък момент.

 

Brinne:

 

Моментът е измамна вечност,

не значи нищо, щом е безчовечност.

Безчувствен си, бетон и камък,

студен си, няма в тебе пламък.

По паметници не си падам

и затова, за теб, не страдам.

 

Сенд

 

Студен съм. Има си причини.

Прокоба страшна, тегне от години.

Бетон съм, но сърцето ми е цяло.

Напразно мислиш, че е спряло.

Железен съм, но имам и душа.

Магията, ще развали жена,

коса развяла, огнено червена,

ако се влюби тайно в мене.

 

Brinne

 

Не е случайност, че стрела ти пуснах!

Мига уцелих, не пропуснах!

Косата моя - пламък светъл,

безкрай гори, не става пепел.

Любов магична ме обгръща,

душата ми лети и те прегръща!

 

Сенд

 

Разпадам се! Какво ми става?!

В гърдите ми гори жарава!

И кожа имам, на човек приличам.

Безкрайно много те обичам!

© Георги Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ке ти скинем астаро,
    оти стана горещо.
    Ем си млада, ем стара...
    има някакво нящо.
    Ке налузим патури,
    пояс ален ке турим.
    Ке обуем кундури
    и свето ке катурим.
  • Е, чудесни сте!
    За Георги, аплодисменти, за Марианчето, букет цветя 🌹🌷🌹
  • ...Той потръпна и се втурна по обратния път-към сътворението си.
    По косите й тичаше, по разпилените огън коси.
    Тя го чакаше в края на залеза-непосилно видение.
    Той потъна в ръцете й, по-гъвкав от глина и по-жив от преди...

    Хубави сте
  • Полето не е мое. Сайтово е. Можеш да се окопаеш, ако искаш. Аз живея в облаците. И ще благодаря на всички предварително, за да не си играя непрекъснато, с индивидуалното благодарене.
  • Еха, много е хубаво! Браво на вас!
  • Ех... Мога само щастливо да въздъхна. Най-после се намери жена, която искрено да ми се радва.
Random works
: ??:??