30.12.2008 г., 0:54

Амбалажна любов

948 0 11

Моите стихове, не от мен са написани...

Амбалажни любови... Нищичко ново!

От бездушие и гробища чак да ти писне!

И аз съм само словесна отрова.

На стихове беся домашната манджа.

Със стих разделям преживяната болка.

Стихът е моята нирвана и ганджа.

Със стих да помагам?! Кога и по колко?!

Красиво е, Дявол го взел! Купчина емоции

и автора, сякаш, съм отдавна познал...

Ти знаеш, че чувствата нямат промоции.

Сега ти си ми амбалажният идеал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Виртуал, виртуал-носи на хората какво ли не...Има и пресни примери от днес. Ха, нарисувай го де! Зем.
  • Вече не знам какво да пиша за стиховете ти, оставят ме без думи!
  • Весели празници, Зем!
    А стихът си го бива!
  • Нирвана и ганджа...
    Поздрави, Краси, и весели празници!
  • Чудесен стих, Зем!
    Невероятно интересен!
    Харесва ми!
    Весели празници!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...