Моите стихове, не от мен са написани...
Амбалажни любови... Нищичко ново!
От бездушие и гробища чак да ти писне!
И аз съм само словесна отрова.
На стихове беся домашната манджа.
Със стих разделям преживяната болка.
Стихът е моята нирвана и ганджа.
Със стих да помагам?! Кога и по колко?!
Красиво е, Дявол го взел! Купчина емоции
и автора, сякаш, съм отдавна познал...
Ти знаеш, че чувствата нямат промоции.
Сега ти си ми амбалажният идеал...