Моите стихове, не от мен са написани...
Амбалажни любови... Нищичко ново!
От бездушие и гробища чак да ти писне!
И аз съм само словесна отрова.
На стихове беся домашната манджа.
Със стих разделям преживяната болка.
Стихът е моята нирвана и ганджа.
Със стих да помагам?! Кога и по колко?!
Красиво е, Дявол го взел! Купчина емоции
и автора, сякаш, съм отдавна познал...
Ти знаеш, че чувствата нямат промоции.
Сега ти си ми амбалажният идеал...
© Красимир Дяков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
