28.08.2008 г., 19:42

Амброзия

841 0 9
 

 

Бе тиха нощ и опалени звезди трептяха,

в грамадния океан на нощното небе,

където Зевс и Хера над Земята бдяха,

а Хелиос препущаше със своите коне.

Но бледа сянка сега бе той оставил

в пясъчната шир на тихия лиман,

където с тебе двама, от морето пазени,

се бяхме сгушили във залива, от светлина облян.

И слушахме легендите разказвани

от окена и неговите дъщери.

Нашепваха ни за русалките прераждани

във пяната на морските вълни.

И в епоса на вечерта красиво тъмна,

под алената светлина на въглен от рубин,

във нашите ръце, по детски вплели, лумна

искрица нежна на кристален пламък светлосин.

Искрица нежна, пробудена от красотата,

искрица светла, на огнен пламък дъщеря,

родила се във златните коси на Андромаха,

събрала пламенния дух на Марс в нощта.

Пробужда пламъка и от огъня се ражда

на запалената клада във живота нов.

И преражда, пречиствайки душата,

и въвежда те през портите на вечната любов.

А обичта като жарава тя не ще угасва,

в сърцето и душата вечно тлей.

За да се събуди, когато озари зората,

от целувката, която по младежки устни грей.

Искрицата, тя всичко живо пали,

от светлината, до човешкия копнеж.

И нежно във свойте седем цветове събрали,

дъгата ражда се след тих валеж.

Валежа на твоята прегръдка,

вплела твойте капки в мойте къдрави коси.

И пороя вляла на първата целувка,

в искрата малка от нашите души.

И сърцето, то бие учестено,

в ритъма на твойта топлина.

И времето е някак приглушено,

за нас природата безкрайно спря.

Във своята картина занемяла,

във цветния колаж на пролетта,

отрази се светлината отлетяла,

в по румената буза крехката сълза.

Зори зората и колко е красиво

и пали в червена светлина деня.

И ти до мен си на брега отново -

момичето със кестенявата коса.

И пак искрици нежни са се преродили,

в опиянените от сутрешния бриз лица.

И капчици роса по земята отразили,

прегърналите се в едно сърца.

Сега е ден и боговете си почиват,

изморени от безкраен лунен лов.

Щастливи, че от всяка нощ събират

от амброзията на младежката любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...