kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
11.10.2009 г., 1:07 ч.

Ами... 

  Поезия » Любовна
699 0 13

Заслушай се...

знам, чуваш моя вик.

Та той раздира тишината.

Огледай се...

така ти липсва безпорядък.

От оня, дето

тъй красив е в оня миг...

На масата - препълнен пепелник

и свещ, която е горяла...

По пода - моите следи.

Захвърлено бельо, без никаква пощада.

И оня див копнеж неразгадан,

но носещ с въздуха омая.

Ръцете търсят плът,

изгаряш от желание

и всичко в тебе се тресе...

А аз стоя и... наблюдам те от разстояние.

Отпиваш глътка, после пак

и мислиш, че ще се спасиш.

Не, не, заблуда е, човече.

Ти в своя ад ще си гориш.

И знаеш ли, защо?

Защото нищо не изрече в този миг...

и аз... бях тръгнала си вече.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??