22.05.2009 г., 7:04

Ами...

723 0 3

"... а на когото малко се прощава,
той малко обича." Лука 7:47

И как да ме обичаш,
като няма за какво да ти прощавам,
макар да се увличаш,
напол'вина приемаш туй, което давам.

Поднесох моята пустиня,
в която и оазисите са в ревизия,
а ти я боядиса синя,
това го съобщиха и по няк'ва телевизия.

Море за тебе сътворих,
че не обичаш много да пътуваш,
напълних го с сълзи, които не броих,
а ти дори не искаш да поплуваш.

Издигнах и огромни планини,
изсипвах всичко к'вот намеря в мене,
с един замах ги изравни,
че писта трябвала ти за летене.

Обаче и така си те обичам,
и знам, не можеш да грешиш,
когато на Пегас аз заприличам,
намираш начин да ме приземиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Похвална упоритост
  • Изчервявам се.
    Бисерите можели да поправят вкуса на вкиснато вино, но така се топели в него и изчезвали, бисерите остават бисери само когато са потопени в добро вино...
    Поздрави и от мен! (Нямаше как да коментирам твоя стих, просто го харесах)

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...