21.05.2024 г., 21:40 ч.

Амнистия от Господ 

  Поезия » Любовна, Философска
274 5 14

Осъмнах в две ръце и топли устни,

след сякаш стогодишния си сън.

Бленувах да си истина, а не изкуство,

преди камбаната да бие с троен звън. 

Изстрадах те до кръв и тежка болка, 

с невяра в безтревожното си бъдеще. 

Човешка ли бе мъката ми толкова, 

щом сбъдвах най-кошмарните си сънища?

Амнистия измолих си от Бога, 

че в този свят покой да ме

намери. 

Мъ​​​лчах, защото писмено и 

словом, 

присъда - без любов, е смърт без време. 

Тъгата ми в прегръдките ти стихва 

до унес на блажения ми пулс. 

Една любов без вяра не пониква, 

щом в нечие сърце не си я чул... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

21.05.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Шифърът на Леонардо: Да закодираме скрито послание в поезията си »

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, Таня! 🙂
  • Не се сдържах. един от трите гласа е за Вас.
  • Благодаря, Ники! 🙂
  • Успех, Дани!
  • Благодаря, Миночка и Люси! 🙂
  • Любов-желана и прекрасна!
  • Много ми хареса, Дани! Както винаги, прекрасно! Глас и успех от мен!
  • На мен ли го казваш, Дани?
  • Благодаря, Наде! Истината е, че написах първо стиха, а после видях, че има предизвикателство и реших, че е подходящо. Не гоня успех. Просто споделям. Ние пишещите сме своего рода душевни ексхибиционисти 🙂
  • Успех, Дани!
  • Благодаря ти, Доче! 🙂
  • "Една любов без вяра не пониква,
    щом в нечие сърце не си я чул"

    Страхотно е! Успех, Дани!
  • Благодаря ти, Анна! 🙂
  • Поредният шедьовър в характерния за теб философско-аналитичен и риторичен стил. Сравненията и метафорите ти не могат да бъдат сбъркани с нечии други. Те са неповторимо олицетворение на твоя тънък усет за чувственост и дълбочина на преживяванията, категорично самокритичен,както относно поривите на душата, така и относно търсената логична закономерност в ежедневната борбата на човека да намери смисъл и покой в земния си път.

    Прекрасно е, Дани! Успех!!!

    И само един глас не стига за такова силно вълнуващо произведение.
Предложения
: ??:??