Амнистия от Господ
Осъмнах в две ръце и топли устни,
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка,
с невяра в безтревожното си бъдеще.
Човешка ли бе мъката ми толкова,
щом сбъдвах най-кошмарните си сънища?
Амнистия измолих си от Бога,
че в този свят покой да ме
намери.
Мълчах, защото писмено и
словом,
присъда - без любов, е смърт без време.
Тъгата ми в прегръдките ти стихва
до унес на блажения ми пулс.
Една любов без вяра не пониква,
щом в нечие сърце не си я чул...
©тихопат.
Данаил Антонов
21.05.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
