May 21, 2024, 9:40 PM

Амнистия от Господ

1.3K 6 15

Осъмнах в две ръце и топли устни,

след сякаш стогодишния си сън.

Бленувах да си истина, а не изкуство,

преди камбаната да бие с троен звън. 

Изстрадах те до кръв и тежка болка, 

с невяра в безтревожното си бъдеще. 

Човешка ли бе мъката ми толкова, 

щом сбъдвах най-кошмарните си сънища?

Амнистия измолих си от Бога, 

че в този свят покой да ме

намери. 

Мъ​​​лчах, защото писмено и 

словом, 

присъда - без любов, е смърт без време. 

Тъгата ми в прегръдките ти стихва 

до унес на блажения ми пулс. 

Една любов без вяра не пониква, 

щом в нечие сърце не си я чул... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

21.05.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....