May 21, 2024, 9:40 PM

Амнистия от Господ

1.3K 6 15

Осъмнах в две ръце и топли устни,

след сякаш стогодишния си сън.

Бленувах да си истина, а не изкуство,

преди камбаната да бие с троен звън. 

Изстрадах те до кръв и тежка болка, 

с невяра в безтревожното си бъдеще. 

Човешка ли бе мъката ми толкова, 

щом сбъдвах най-кошмарните си сънища?

Амнистия измолих си от Бога, 

че в този свят покой да ме

намери. 

Мъ​​​лчах, защото писмено и 

словом, 

присъда - без любов, е смърт без време. 

Тъгата ми в прегръдките ти стихва 

до унес на блажения ми пулс. 

Една любов без вяра не пониква, 

щом в нечие сърце не си я чул... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

21.05.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...