Амнистия отдавна съм си дал
Винаги съм знаел, че съм просто
осъден. Шут. Палач. И крал...
Убивам се! Със смях! И се осъждам!
Амнистия отдавна съм си дал!
Винаги съм знаел, че съм смърт
и сам с косата си кося сърцето...
В живота също съм си твърд
- от векове живея под небето.
Винаги съм някак твърде"всичко"!
"Добро"и"Зло"! "Любов"! "Печал"!
Себераздавам се на себе си себично
- от болката до сълзи съм се смял.
Не знам дали и Вие сте си всичко?
Разделяте ли мрак и светлина?
Умеете ли края до първичност?
Отговорете си!!!
... дори от суета.
осъден. Шут. Палач. И крал...
Убивам се! Със смях! И се осъждам!
Амнистия отдавна съм си дал!
Винаги съм знаел, че съм смърт
и сам с косата си кося сърцето...
В живота също съм си твърд
- от векове живея под небето.
Винаги съм някак твърде"всичко"!
"Добро"и"Зло"! "Любов"! "Печал"!
Себераздавам се на себе си себично
- от болката до сълзи съм се смял.
Не знам дали и Вие сте си всичко?
Разделяте ли мрак и светлина?
Умеете ли края до първичност?
Отговорете си!!!
... дори от суета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Драгиев Всички права запазени
