20.06.2007 г., 10:23 ч.

Амнистия отдавна съм си дал 

  Поезия
1042 0 15
Винаги съм знаел, че съм просто
осъден. Шут. Палач. И крал...
Убивам се! Със смях! И се осъждам!
Амнистия отдавна съм си дал!

Винаги съм знаел, че съм смърт
и сам с косата си кося сърцето...
В живота също съм си твърд
- от векове живея под небето.

Винаги съм някак твърде"всичко"!
"Добро"и"Зло"! "Любов"! "Печал"!
Себераздавам се на себе си себично
- от болката до сълзи съм се смял.

Не знам дали и Вие сте си всичко?
Разделяте ли мрак и светлина?
Умеете ли края до първичност?
Отговорете си!!!
                 ... дори от суета.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??