Амур бе подъл с мен
Амур бе подъл с мен
оставих му сърце очи душа,
а той неравностойно
даде ми музата жена.
И от тука се почна
ходенето по мъките,
молих се на боговете, Тартара,
дори на сторъките.
Но помощ Зевсова
все още няма.
А тя жената, каквато е
една досадна пряма,
все била най-хубавата и
с най-прекрасната премяна.
За туй се хванах със Сизифовия труд
красотата й да извая,
та да й покажа,
че никого тя не може да смая.
Но, уви, сбърках
и сега се терзая,
порицан съм да
гледам щастливия ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Поздрав! 