Амур бе подъл с мен
оставих му сърце очи душа,
а той неравностойно
даде ми музата жена.
И от тука се почна
ходенето по мъките,
молих се на боговете, Тартара,
дори на сторъките.
Но помощ Зевсова
все още няма.
А тя жената, каквато е
една досадна пряма,
все била най-хубавата и
с най-прекрасната премяна.
За туй се хванах със Сизифовия труд
красотата й да извая,
та да й покажа,
че никого тя не може да смая.
Но, уви, сбърках
и сега се терзая,
порицан съм да
гледам щастливия ден.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!