Амур бе подъл с мен

оставих му сърце очи душа,

а той неравностойно

даде ми музата жена.

И от тука се почна

ходенето по мъките,

молих се на боговете, Тартара,

дори на сторъките.

Но помощ Зевсова

все още няма.

А тя жената, каквато е

една досадна пряма,

все била най-хубавата и

с най-прекрасната премяна.

За туй се хванах със Сизифовия труд

красотата й да извая,

та да й покажа,

че никого тя не може да смая.

Но, уви, сбърках

и сега се терзая,

порицан съм да

гледам щастливия ден.