Амур бе подъл с мен
оставих му сърце очи душа,
а той неравностойно
даде ми музата жена.
И от тука се почна
ходенето по мъките,
молих се на боговете, Тартара,
дори на сторъките.
Но помощ Зевсова
все още няма.
А тя жената, каквато е
една досадна пряма,
все била най-хубавата и
с най-прекрасната премяна.
За туй се хванах със Сизифовия труд
красотата й да извая,
та да й покажа,
че никого тя не може да смая.
Но, уви, сбърках
и сега се терзая,
порицан съм да
гледам щастливия ден.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!