Амур бе подъл с мен
оставих му сърце очи душа,
а той неравностойно
даде ми музата жена.
И от тука се почна
ходенето по мъките,
молих се на боговете, Тартара,
дори на сторъките.
Но помощ Зевсова
все още няма.
А тя жената, каквато е
една досадна пряма,
все била най-хубавата и
с най-прекрасната премяна.
За туй се хванах със Сизифовия труд
красотата й да извая,
та да й покажа,
че никого тя не може да смая.
Но, уви, сбърках
и сега се терзая,
порицан съм да
гледам щастливия ден.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!