10.08.2025 г., 6:09

Анализ на сушата

241 3 9

АНАЛИЗ НА СУШАТА

 

Време колко ли дал си ми, Боже –

да простя и на враг, и приятел?

Трудна мисия, чак невъзможна –

не разбрах тук защо си ме пратил.

 

Ако си неспокоен в съня си –

че от суша небето се рони,

да бе пратил дъждец – да наръси

и спаси прегорелите клони,

 

да попие в незрелите плодчета

и по жилките йод да разлива.

От прокоби на мними пророци

станах сянка – ни мъртва, ни жива.

 

И с тревога очакам да съмне

след погрешно направени сметки.

Мойте думи превеждат през тъмно.

Ала в края звезди не присветват.

 

Камък остър на пазва не нося –

че тежи, прекосяваш ли Лета.

Но ме мъчат излишни въпроси,

през които сърцето ми крета.

 

Сбъркан свят. Ти така ли предвиди –

седем дена когато творил си?

Но дано подир гняв и обиди

да отгледам в душата си бисер.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...