mislitel (Георги Каменов)
987 10157
29.10.2019 г., 9:17 ч.

Анализирирай това 

  Поезия » Философска, Друга
505 4 16

От сенилните очи на Отчаянието

капят кървави балади самота.

Разпада се като къртичина и зданието,

което бе дворец на Любовта,

а е сега единствено тресавище,

родилен дом на призраци от слама,

едно погълнато от огнен ад пристанище,

хотел за спомените на онази дама,

която е облечена в парцали

и стиска в скелетни ръце коса,

с която живите щом лекичко погали

прибира ги при себе си, в нощта.

А от небето пада дъжд пиявичен,

телата си извиват скверни твари,

страхът е нож безжалостно загадъчен,

а черепът му е люпилня за кошмари.

 

Измива клоунът усмивката фалшива

и я прибира в скъсания джоб.

Коктейл Безумие на крак изпива

замезвайки със своя личен дроб.

Запалвайки поредната цигара

набързо сготвя си аламинут -

Сърцето си пече на скара,

а после пак... е в ролята на шут...

 

И психолог се готви със симпатия

очаквайки пореден пациент.

Готов е той за шокова терапия -

Приготвя мозъчния инструмент...

С ръката нежно скалпела си гали -

Със него мозъка... ще ампутира..

Ще компенсира всичките провали

на Фройд... А после ще изконсумира

проблемите на другия в букет

от дъхави, естествени подправки,

със грацията на некрофил-естет.

 

Бълбукат пътищата на житейски случки

и следват сомнамбулно разписание,

и губим се в невидимите бръчки

на болести, на лудост и страдание.

И пак накрая нищо не разбрали

завръщаме се в чуждите следи,

даряваме душите си на Кали -

Разбра ли този стих? Разбира се! Дали?

 

09.06.2017.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Сиси.
  • Тук настръхнах! Поздрави за творбата!
  • Благодаря ти и тук, Ничка, за положителната оценка.
  • Много силен стих Гош!
    Толкова наситен от емоции, толкова символизъм и послания!
    БРАВО!!!
    Прочетох с многоооо голямооо удоволствиееее!!!
  • Благодаря отново, Мария.
  • Толкова ни е страх от смъртта, че забравяме да живеем. И аз сега я забелязах, Георги. Ти си авторът, ти си знаеш най-добре.
  • Благодаря ви.
    ПП
    Грешката в заглавието я видях едва сега, Мария, благодаря ти. Обаче не ми пречи и нека си стои. Тъкмо се получава нещо, като усмивка, тип надгробен камък, над един много тежък и мрачен стих.
  • Това тиририрай в заглавието си го оправи обаче. Усмивка.
  • "Бълбукат пътищата на житейски случки
    и следват сомнамбулно разписание,
    и губим се в невидимите бръчки
    на болести, на лудост и страдание." Липсата на посока и цел се компенсира с отчаяние. Стихът го разбрах като "търсене на изчезналия кивот". Поздрави, Георги.
  • Изгледах един филм на ужасите !
    Много силно, много цветно, шокиращо.
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря, Лора, за този силен коментар.
  • Силни образи и още по-силни послания. До дъно, до кокал... До каквото е всъщност...!
  • Благодаря, приятели.
  • Апокалиптична картина, но ми харесва как е написано. Поздравления.
  • Песимизъм, или просто реалността е в сиво-черните полутонове?! Нека бъде светлина! Запали фенер, моля те и потърси...А нашата свободна воля?! Илюзия?! Поздравления, Георги! Впечатлена съм!
  • Колкото повече и различни разбирания на стиха - толкова по-добре.
Предложения
: ??:??