vega666 (Младен Мисана) 3 януари 2017 г., 21:17

Андромаха (след Троянската война) 

295 4 13

Остави Хектор с каменно лице.
Внезапна мълния челото й проряза
и освети през тънкото перде
гърдите й набъбнали от залеза.

Отиваше във робство без любов -
щафета беззащитна за мъжете.
От Троя я отделяше безкраен ров
и птици падащи след буря от небето...

Видение! Но деколтето й се разшири,
премина сякаш мигом през стената.
Мечтаеше за Хектор да я усмири,
и да я гали жадно по зърната.

Самотна бе сред купища лакеи,
клакьори и безлични същества.
Ласкатели безсрамни, безогледни,
изместили любими божества.

И призракът на бъдното й утре
разплисна изгрев в леден океан.
Жълтеещо око на древен гущер
до силует, прокълнат да е сам.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • meteor (Antoan) "Самотна бе сред купища лакеи,
    клакьори и безлични същества.
    Ласкатели безсрамни, безогледни,
    изместили любими божества."
    Без коментар
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева) Какво да кажа-браво! Поздрави!
  • meteor (Antoan) Честита Новата 2017 година, Младен!
    Бъди здрав и вдъхновен - и нека са здрави и щастливи всички твои близки!
    От известно време възприемам поезията която чета с 99% от чувствата си. Правя по-малко анализи от преди. Практиката ми в сайтовете показва - че поезията не е математика и трябва да се възприема с подсъзнанието - и да ни дава посоки на волно-свободно летене на чувствата. Защото се научихме през тези кошмарни (преходни??!!) години само да мислим, но не можем нищо да измислим, защото обръча на колониалното ни робство се затяга - и съдбата ни е да наблюдаваме как държавата ни отслабва като в кошмарен сън. Няма никакъв смисъл да мислим. Трябва да се борим за фундаменталните човешки стойности. Харесах чувственото измерение и метафоричната фактология на този стих - така силно въздействащо представен от теб. Пишеш блестяща поезия - а и в случая си я съчетал с болезнени рани. Чувствам, чувствам, чувствам. Искам да съм чувствен, а не мъдър анализатор. Съпреживях с теб, приятелю!
  • Plevel (Силвия Илиева) Поздравления Младен,нарисувал си цял шедъовър,немея!
  • rumbic (Руми) Много умело преминаваш от един жанр в друг, това винаги ме е удивлявало!
    Младене, приеми моят поздрав!
  • nadia.nanito (Надежда Тошкова) Вариант, който не ми е близък(за мен жена на такъв войн в плен не се оставя да падне), но признавам – отлично си се справил. Чувството е завладяващо. Поздрави!
  • vedrina (Марина Стоянова) Хубавите женски гърди, истинските..., са едно от най-възбуждащата, естетическа привлекателност, - но след очите и усмивката...!!!
    "Видение! Но деколтето й се разшири,
    премина сякаш мигом през стената.
    Мечтаеше за Хектор да я усмири,
    и да я гали жадно по зърната."
  • Eia (Росица Танчева) Силна творба!
  • vladetoned (Владислав Недялков) Поздравления, Приятелю! Прекрасно развитие на Омировата тема, справил си се чудесно!
  • Веси_Еси (Еси) Без думи! Благодаря ти за удоволствието да прочета! Поздрави!
  • Putin (Владимир Владимирович) С удоволствие прочетох! Прекрасен стих!
  • ico1_all (Христо Паничаров) Хубаво и с чувство написано, Младене, няма нищо общо с Холивудслата боза за Троя.
  • yankova41 (Йонка Янкова) Младен хареса ми много.И тази тема владееш добре.Браво. Ценя те изключително много

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.