Андромеда
Андромеда
Когато няма думи
и чувствам се ефирна, светла,
обгръщам всичко с красота
и политам, защото ми е леко.
Не се нуждая от крила -
и без тях аз мога да обичам,
достатъчна ми е мойта светлина
в света ми - често тъй отричан.
От моята любов към мен самата
тогава заструява светлина.
Съзнавам, че силна съм в борбата
и тогава - дарявам се с крила.
На дланта си гледам моите усмивки,
моят свят прекрасен и обичан
и макар и малка - аз стремя се
с усмивка да дарявам, със сърцето -
Да обичам.
12.05.2007 г.
***
Нещо малко и за мен и от мен за хората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андромеда Всички права запазени
