8.04.2008 г., 7:38

Ангел

899 0 6
Една нощ се разхождах в парка
и в мрака се появи сияйна светлина,
и ето, видях я, тя беше като ангел,
озарена от хиляди лъчи. Щом я зърнах,
сърцето ми пламна толкова силно,
че си помислих, господи, нима сънувам,
мираж ли е това или е най-красивата жена.
Дълбоки чувства възкръснаха като феникс
от пепелта и животът ми доби нов смисъл.
Вървях аз без посока и не виждах път,
дори в най-ясното време, но зърнех ли я,
всичко се оправяше, сякаш всичко, което
се случва, е без значение, когато е до мен.
Нима човек може така силно да се влюби?
Нима човек може да разбере за толкова
кратко време как живота си би дал за нея?
За това, хора, не оставяйте любовта да ви подмине,
когато я изживеете, ще разберете, че животът,
може да е тъй прекрасен и чудесен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек не бива да престава да преследва мечтите си, защото винаги има надежда.Вначалото е трудно, но трабва да се изправяш, винаги когато падаш. Понякога човек трябва да престане да слуша чуждите пнения, а да бъде себе си. Продължавай напред!
  • Ерм... май прилича повече на нещо средно между поезия и проза, но нито към едното, нито към другото мога да го отнеса. Иначе има позитивизъм в него и молба.. Но пак не разбирам какво трябва да бъде като жанр, извинете некомпетентността ми..................
  • как може да спорите за глупости!?като не ви харесва просто не пишете...
  • ОК. Въпреки че съм прав ще престана да споря. Знам че не ти е лесно, да се разправяш с олигофрени като мен(били те и прави ), затова ще престана да се заяждам и ще започна да пиша сериозно.
  • Това е една моя искрена молба към това момче. За да помолиш някого за нещо, не се изискват качества или специални привилегии. Схващаш ли? И искам да се види, че не аз създавам конфликтите.
    П.С. Знам че те е много яд, когато спориш с някого и той не само е прав, но е и с близо 20 години по млад от теб. Гадно е, а?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....