Една нощ се разхождах в парка
и в мрака се появи сияйна светлина,
и ето, видях я, тя беше като ангел,
озарена от хиляди лъчи. Щом я зърнах,
сърцето ми пламна толкова силно,
че си помислих, господи, нима сънувам,
мираж ли е това или е най-красивата жена.
Дълбоки чувства възкръснаха като феникс
от пепелта и животът ми доби нов смисъл.
Вървях аз без посока и не виждах път,
дори в най-ясното време, но зърнех ли я,
всичко се оправяше, сякаш всичко, което ...