Дъждът пада по покварената земя
гората е портал към който аз вървя
Аз съм единственият спасител жив
мога да възкреся всеки спомен сив

Ангел без душа съм без криле
Демон без призвание но със сърце
В съзнанието ми спомени горят
Средина съм между живота и смъртта

Мечтая за вятър който да изкорени всичко измислено и нереално
Мечтая за една изкривена но реална странност адекватно

Сънят придружава всеки от нас
не е ли това един реален свят
Аз съм никой но и всичко съм
Уж в кралство съм а това е хълм

Аз съм средината между Рай и Ад
ангел и демон светлина и мрак
Уж умирам а раждам се пак