Jul 30, 2009, 12:18 AM

Ангел и Демон

  Poetry
1.1K 0 0

Дъждът пада по покварената земя
гората е портал към който аз вървя
Аз съм единственият спасител жив
мога да възкреся всеки спомен сив

 

Ангел без душа съм без криле
Демон без призвание но със сърце
В съзнанието ми спомени горят
Средина съм между живота и смъртта

 

Мечтая за вятър който да изкорени всичко измислено и нереално
Мечтая за една изкривена но реална странност адекватно

Сънят придружава всеки от нас
не е ли това един реален свят
Аз съм никой но и всичко съм
Уж в кралство съм а това е хълм

 

Аз съм средината между Рай и Ад
ангел и демон светлина и мрак
Уж умирам а раждам се пак

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алистър Кроули All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...