16.01.2010 г., 14:34

Ангел мой

646 0 0

Безумно красив ангел прекрасен
обичам да ме гледаш с твоя поглед опасен
ти си моята кралица на седемте небета
и си красива сякаш от осмото небе взета
обожавам твоята усмивка
защото тя е като на слънцето 25-каратова отливка
не заслужавам дори твоето внимание
но да го имам отвътре ме изгаря огнено желание
аз губя способност да дишам щом ти ме прегърнеш
и с копринените си коси ти нежно ме обгърнеш
просто нуждата от въздух изчезва
във момента във който усмивката ти в моята залязва

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...