Създадена със зрънце демонично,
душата ми роди се в лицемерен свят.
Светлина обвита във сатенен плат,
свети тя от другите различно,
гасне бавно сред мнимо и безлично.
Мъки безкрайни, безпричинни дори,
поливаха черното зрънце стаено,
растеше то тайно със злоба поено.
Порасна и демонът вече не спи,
а крие се гневен зад думи добри.
Тъгата прерасна във мислите зли,
що удавиха в грях мойто съзнание,
радост разми се с хорско страдание.
Неспособна на обич, само лъжи,
в сърцето ми пусто се мрак възцари.
Дявол скрит зад ангелска песен,
из живота снова със злотворния дар,
търся аз друга безжизнена твар –
дух бездиханен като мене понесен
сред черни мечти за ада чудесен.
Моят ангел на смъртта, носещ живот...
© Elizabeth Draxler Всички права запазени