Oct 15, 2017, 12:59 AM

Ангел на смъртта

1.1K 1 3

Създадена със зрънце демонично, 
душата ми роди се в лицемерен свят. 
Светлина обвита във сатенен плат, 
свети тя от другите различно, 
гасне бавно сред мнимо и безлично. 

 

Мъки безкрайни, безпричинни дори, 
поливаха черното зрънце стаено, 
растеше то тайно със злоба поено. 
Порасна и демонът вече не спи, 

а крие се гневен зад думи добри. 

 

Тъгата прерасна във мислите зли, 
що удавиха в грях мойто съзнание, 
радост разми се с хорско страдание. 
Неспособна на обич, само лъжи, 
в сърцето ми пусто се мрак възцари.

 

Дявол скрит зад ангелска песен,
из живота снова със злотворния дар,
търся аз друга безжизнена твар –
дух бездиханен като мене понесен
сред черни мечти за ада чудесен. 
Моят ангел на смъртта, носещ живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Elizabeth Draxler All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...