Ангел, прогонен от Ада
Ангел, прогонен от Рая
Живеех си като царче във Рая
и денонощно бях във райската градина.
Ала изчезна моят Рай, да си призная,
в мига, във който срещнах Ангелина.
Стопиха ми се нежните крилца.
Изсъхнаха за няма два-три дена.
Тя сложи ми мънички, но… рогца.
И ето ме със външност променена.
А шефът ми, когато ме видя,
не можеше и дума да отрони.
Не казвам впрочем, че ми завидя -
той тутакси от Рая ме изгони.
Сега при хората съм тука, на земята.
Със ангелска душа, която страда
и променена външност, непозната.
Прогоненият Ангел съм. Във Ада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
