25.11.2025 г., 8:48

"Ангелът на милосърдието"

168 1 8

“Нека да не се оскърби нейната мила сянка от тези късни

цветя...“ И.С.Тургенев:”Памяти Ю. П. Вревской”

 

. С красота и интелект - блестяща -

муза на поети, писатели...

Светски живот на придворна дама,

пътешествия в Европа, в света,

но, баронесата е - над това...

Обществото светско, тя оставя -

на дълг човешки пътя избрала,

графиня Вревска се озовава -

при нашия народ, страдалчески...

Във войната - милосърдна сестра,

на най-първа линия, фронтова -

безспир тя - доброволно помага,

на ранени, болни солдати...

И край Плевен, Бяла - с тифа в борба,

нежна и слаба, очи затваря -

четирийсет ненавършила даже...

Tя, ‘на милосърдието - ангелът‘,

завинаги в България остава...

Свеждаме глава, пред нейната памет,

пред саможертвата й - величава...

 

ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви и за "Любими", приятели - Миночка и Младен!
  • Безкрайно ти благодаря,Младен за прекрасния коментар! Поклон пред святото дело и паметта на баронеса Вревская!
  • Поздравление за този толкова хубав благодарствен стих, Дора!
    Известно е, че най-бързо остарява на този свят благодарността /Демокрит/. Но ти ни даваш доказателство за обратното. Графиня Вревска е наистина Ангел на милосърдието. Поклон пред нейното свято дело и личност, както и пред твоя прекрасен стих!
  • Много ви благодаря, Дейна и Миночка - за чудесните коментари!
  • Благодаря ти,Доре, че напомни за тази доблестна жена! Браво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...