4.08.2016 г., 17:41

Ангелите в нощта

504 0 0

Посипаха се от небето

с мънички чадърчета.

Почти летяха.

Изкусно се приземиха.

Вървяха в строен ред.

В одежди бели.

Светулките им сторваха път.

Пътечки неизвестни обхождаха.

Погалиха тревичките.

Погалиха сърчицата и личицата на децата.

В неизвестна песен представиха природните си дарби.

Почиваха във странна самота.

По херувимски се прехласваха без дъх.

Денят започваше.

Беше Черешовата задушница.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...