Посипаха се от небето
с мънички чадърчета.
Почти летяха.
Изкусно се приземиха.
Вървяха в строен ред.
В одежди бели.
Светулките им сторваха път.
Пътечки неизвестни обхождаха.
Погалиха тревичките.
Погалиха сърчицата и личицата на децата.
В неизвестна песен представиха природните си дарби.
Почиваха във странна самота.
По херувимски се прехласваха без дъх.
Денят започваше.
Беше Черешовата задушница.
© Симеон Пенчев All rights reserved.