Aug 4, 2016, 5:41 PM

Ангелите в нощта

  Poetry » Other
505 0 0

Посипаха се от небето

с мънички чадърчета.

Почти летяха.

Изкусно се приземиха.

Вървяха в строен ред.

В одежди бели.

Светулките им сторваха път.

Пътечки неизвестни обхождаха.

Погалиха тревичките.

Погалиха сърчицата и личицата на децата.

В неизвестна песен представиха природните си дарби.

Почиваха във странна самота.

По херувимски се прехласваха без дъх.

Денят започваше.

Беше Черешовата задушница.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...