Ангелско
Ангелите винаги гледат нагоре -
със слънчогледова привързаност.
Ангелите ми миришат на Пролет
и на вишнева цъфналост.
Ангелите си играят със полета
и диханието на вятъра.
Ангелите са накацали до гълъбите,
чуруликат си със сипките и лястовиците - за святото.
Ангелите са в твоето сънуващо легло,
във отмората на утрините Съботни.
И в свежото на чашата вода -
след дълъг ден в безумности на градската пустиня.
Ангелите са във блясъците морски -
откъснати от слънчевия смях на Лятото.
Ангелите са във пръстите на бабите
и в пушещия чай от шипки -
в каната от руски порцелан.
Ангелите щипят бузи и нослета,
завиват те гальовно с меката хавлия.
Зарастват с детските ти рани и
завъртат със вихрушките - снежинки.
Ангелите са в свещта и долу във камината,
и в струните на татковата ми китара.
Ангелите ни са Сънчовците-точици -
когато ще заспиваш след целувката на мама.
Ангелите са по нощнички,
говорят във високото на старите тополи.
По напъпилите клончета на дряна,
във кипариса и ореха - във кошера бърборят.
Ангелите са в очите на любимия
и те обичат окрилено-греещо.
Ангелите са при тебе винаги,
само ако ги потърсиш, знай че -
още в този миг ще ги намериш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
