emil25 (Емил Хаджидиев)
19 0
4.03.2017 г., 23:29 ч.

Ангелът 

  Поезия
1008 1 6

                                 ...Вземи балончето - сърцето му е синьо!

                                  Дори часовника ти давам, само да останеш...

                                                               Б. Христов, "Конче мое"

 

 

Извъртя се сезонът от слънце и литнали багри.

И чудовищен дъжд океани и мачти заля.

И немеехме три дни и четири нощи до Ангела,

който все по-високо протягаше смели крила.

 

А пищяха стрелки и монитори до изнемога.

Но - докато отваряше той във небето врата -

ни часовника, нито балоните сини го трогнаха.

И във вторник по чаено време от нас отлетя.

 

И валеше проклетият дъжд. И немеехме още. -

С двата негови кичура само - в шепи от жал.

И забравиха дните ни слънце, а сънища - нощите.

И забивахме лакти във мрака до ад засиял.

 

Но не можеш да спреш на сезони и мелници такта.

И не можеш да сложиш - поискаш ли - точка и край...

И пристига три зими и четири пролети Ангелът,

заухае ли даже за малко във вторник на чай.

 

© Емил Хаджидиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??