Ангелът
...Вземи балончето - сърцето му е синьо!
Дори часовника ти давам, само да останеш...
Б. Христов, "Конче мое"
Извъртя се сезонът от слънце и литнали багри.
И чудовищен дъжд океани и мачти заля.
И немеехме три дни и четири нощи до Ангела,
който все по-високо протягаше смели крила.
А пищяха стрелки и монитори до изнемога.
Но - докато отваряше той във небето врата -
ни часовника, нито балоните сини го трогнаха.
И във вторник по чаено време от нас отлетя.
И валеше проклетият дъжд. И немеехме още. -
С двата негови кичура само - в шепи от жал.
И забравиха дните ни слънце, а сънища - нощите.
И забивахме лакти във мрака до ад засиял.
Но не можеш да спреш на сезони и мелници такта.
И не можеш да сложиш - поискаш ли - точка и край...
И пристига три зими и четири пролети Ангелът,
заухае ли даже за малко във вторник на чай.
© Емил Хаджидиев All rights reserved.
