Ангелът, превърнал се в дявол
Ти никога любов не си усещал.
Никога за нищо ти не си мечтал.
Винаги си искал друго нещо.
На никой сърцето си не си подал.
Не си изпитвал тази силна болка.
Кога, кажи ми, си оставал сам?!
Винаги си имал това, което искаш.
И аз винаги ти давах, което искаше да дам.
Винаги сърцето ми си имал,
но то достатъчно не е било.
Чуждите сърца си взимал,
не ти е стигало едно.
Никога, на никой ти не си се молил,
винаги борил си се сам.
Жалко е за тебе да се молиш,
това за теб е позор и срам.
Сърцето ти никога не ще да бъде само мое.
Винаги кървяща ще е любовта.
Но знай, моето сърце е твое.
Твое! Дори и след смъртта!
Хиляди сълзи ти ми подари.
Даде ми поне това.
Знам, пак ще видя твоите очи.
Не ще спре да тече кръвта.
Винаги ще помня тази болка,
защото ти ми я дари.
Винаги ще парят тези рани.
Виждам ги в твоите очи!
Сега ти си далече,
незнайно къде...
Любовта ми вечно ще те следва,
ще дири твоето сърце!
Сега ти си с друга.
Забравил си вече за мен.
И тук няма заблуда.
Ти винаги си бил студен!
Сама прекарвах тъмните нощи.
Сама се будех сутринта.
И пак молих за още...
И ето, пак съм сама!
От ангел превърнах се в дявол,
за да диря твоята любов.
Сега съм просто един дявол,
за теб винаги готов!
Сега виждам те с друга,
а аз пак съм сама!
Винаги така било е...
нека бъде така и сега.
Ангелът, превърнал се в дявол,
пак самичък ще заспи!
А ти, който винаги бе дявол -
сега с крила се сдоби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
