Анонимно
Изящен глезен. Тънка гривна.
Отблясък ярък на сребро.
И сякаш нещо примитивно
със сластен ритъм на танго
обзема мислите му бавно.
Разлиства се една тъга –
по мъжки е навярно гладна …
по женски – с много имена.
Зовът на тъмната ѝ същност,
докосваща го за момент
с онази тъй чаровна дързост
и вкус на забранен абсент,
възбужда клетката последна
със силата на хищен глад…
жена ли е… е стръмна бездна…
Усещаш ли смразяващ хлад?!
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
