2.07.2007 г., 15:16

Антиквариат

709 0 11
 

Животът ми е

като стара книга,

забравена на рафта

на годините.

Любови има,

има и интриги,

но кой ли, Боже,

не е газил в тинята.

Кориците,

протъркани от мигове,

измачкани от радост

и падения,

от непорочни

и порочни истини -

но ако иска някой,

нека ги разделя.

Прокъсани от

стрес и ветрове

са страниците -  

с белег на умора.

Не,

няма в нея 

нови светове,

а грехове -

присъщите за хората.


Ще я четеш ли,

Господи, не знам,

когато се наложи

да я вземеш.

Не вярвам,

но все пак опитай там.

Поне

ще ти помогне

да задремеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...