Jul 2, 2007, 3:16 PM

Антиквариат

  Poetry
710 0 11
 

Животът ми е

като стара книга,

забравена на рафта

на годините.

Любови има,

има и интриги,

но кой ли, Боже,

не е газил в тинята.

Кориците,

протъркани от мигове,

измачкани от радост

и падения,

от непорочни

и порочни истини -

но ако иска някой,

нека ги разделя.

Прокъсани от

стрес и ветрове

са страниците -  

с белег на умора.

Не,

няма в нея 

нови светове,

а грехове -

присъщите за хората.


Ще я четеш ли,

Господи, не знам,

когато се наложи

да я вземеш.

Не вярвам,

но все пак опитай там.

Поне

ще ти помогне

да задремеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...