Апатия
Апатия
Живееш във свят безразличен -
затворен, заключен за всички,
за равнодушие печелиш отличен
усмивката слагаш в кавички...
Сълзи ти не можеш да лееш,
от нищо не биваш раздрАзнен
за нищо, аз знам, не копнееш,
отвътре защото си празен!
И празен денят ти минава,
без устрем стигаш дотук,
че нищо от теб не остана,
животът ти казва напук.
А ти продължаваш безлично
напред, напред да вървиш,
но твойто "напред" е формално -
знай - на едно място стоиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени
