May 25, 2007, 7:33 AM

Апатия

  Poetry
888 0 5

Апатия

Живееш във свят безразличен -
 затворен, заключен за всички,
 за равнодушие печелиш отличен
 усмивката слагаш в кавички...

 Сълзи ти не можеш да лееш,
 от нищо не биваш раздрАзнен
 за нищо, аз знам, не копнееш,
 отвътре защото си празен!

И празен денят ти минава,
 без устрем стигаш дотук,
 че нищо от теб не остана,
 животът ти казва напук.

 А ти продължаваш безлично
 напред, напред да вървиш,
 но твойто "напред" е формално -
 знай - на едно място стоиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...