May 25, 2007, 7:33 AM

Апатия 

  Poetry
713 0 5

Апатия

Живееш във свят безразличен -
 затворен, заключен за всички,
 за равнодушие печелиш отличен
 усмивката слагаш в кавички...

 Сълзи ти не можеш да лееш,
 от нищо не биваш раздрАзнен
 за нищо, аз знам, не копнееш,
 отвътре защото си празен!

И празен денят ти минава,
 без устрем стигаш дотук,
 че нищо от теб не остана,
 животът ти казва напук.

 А ти продължаваш безлично
 напред, напред да вървиш,
 но твойто "напред" е формално -
 знай - на едно място стоиш!

© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??