Апломб

20.02.2009 г., 16:07 ч.

Поезия » Друга

795 0 13

Където и да тръгна,
все подир себе си вървя,
ада и рая
в душата си нося -
скимтя от умиление,
но съм нащрек -
гледам в лице, но и в гръб,
небрежен слух калявам
срещу нежност и вежливост -
много е хапана
и драскана до кръв
любовта ми... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Апломб

Искате да прочетете повече?

Предложения