СОЛАР (Дима)
224 919
20.02.2009 г., 16:07 ч.

Апломб 

  Поезия » Друга
712 0 13

Където и да тръгна,

все подир себе си вървя,

ада и рая

в душата си нося -

скимтя от умиление,

но съм нащрек -

гледам в лице, но и в гръб,

небрежен слух калявам

срещу нежност и вежливост -

много е хапана

и драскана до кръв

любовта ми...

изживяно и изменчиво е всичко...

по мой избор

уреждам живота си,

удобството

на гърлото ми не засяда...

подрънквам

най-потайните си струни,

отдалечавам се от себе си,

поглеждам отстрани,

като съсед, а думите

вървят ведно със мислите...

обичам тези, които ги няма

и онези, които не са дошли...

© Дима Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??