Апломб
Където и да тръгна,
все подир себе си вървя,
ада и рая
в душата си нося -
скимтя от умиление,
но съм нащрек -
гледам в лице, но и в гръб,
небрежен слух калявам
срещу нежност и вежливост -
много е хапана
и драскана до кръв
любовта ми...
изживяно и изменчиво е всичко...
по мой избор
уреждам живота си,
удобството
на гърлото ми не засяда...
подрънквам
най-потайните си струни,
отдалечавам се от себе си,
поглеждам отстрани,
като съсед, а думите
вървят ведно със мислите...
обичам тези, които ги няма
и онези, които не са дошли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
