Feb 20, 2009, 4:07 PM

Апломб

  Poetry » Other
926 0 13

Където и да тръгна,

все подир себе си вървя,

ада и рая

в душата си нося -

скимтя от умиление,

но съм нащрек -

гледам в лице, но и в гръб,

небрежен слух калявам

срещу нежност и вежливост -

много е хапана

и драскана до кръв

любовта ми...

изживяно и изменчиво е всичко...

по мой избор

уреждам живота си,

удобството

на гърлото ми не засяда...

подрънквам

най-потайните си струни,

отдалечавам се от себе си,

поглеждам отстрани,

като съсед, а думите

вървят ведно със мислите...

обичам тези, които ги няма

и онези, които не са дошли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...