19.09.2009 г., 0:08

Апокалипсис

600 0 1

Светът в окови ще потъне,

щом Залезът подготви се за изгрев.

Зората бясна в кръв ще се окъпе,

когато мъката запее своя припев.

 

Тъмнината луда отново ще прегази

среднощния кошмар изгубен.

По прашните пътеки и разбити тротоари

ще тичат пак мечтите вкупом.

 

Денят в нощната прегръдка ще потъне,

когато капките горещи пламнат в долината

и Адът мрачен в Рай ще се превърне,

щом отлъчен Раят падне на земята.

 

А Баст ще прокълне децата

и болести по тях ще плъзнат.

Орфей ще скита все самотен с арфа

заради любимата си Евридика.

 

От плът и кръв ще се роди отново

некръстеният стар владетел,

защото твърде дълго бе живял в робство

на Онези, които гледат от високо.

 

Вдовец и три безумни Деви

човечеството ни ще излекуват

във войната между Зевс и Хадес,

когато Бог и Дяволът враждуват.

 

„Разделяй и владей” ще бъдат правилата.

Сатенът флаг ще бъде, Ватикана – рана.

Когато Велиал отправи се с молитва

и Божията майка пак ще страда.

 

[Молитвата:]

„Поздрав на пазачите на Севера и Юга!

Призовавам ви, явете се пред мен!

Ще бъде царството Господне долу,

щом Луцифер от клетката излезе вън.”

***

И стъклени души ще пеят химни,

когато срещнат капещи искри.

Небето веч ще е на цвят червено

и човешката душа ще закрещи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...