Лежа на пода с цигара и уиски,
Но това нищо не значи,
Лежа на пода и гледам звездите,
Не, не плача.
И рухват около мен
Апокалиптични светове,
Но това нищо не значи.
Те просто умират с мен.
Не, аз не плача.
Лежа на пода и гледам небето.
Само то остава завинаги.
Дори когато хората и световете
Са безвъзвратно
Загинали.
© Ваня Накова Всички права запазени