Лежа на пода с цигара и уиски,
Но това нищо не значи,
Лежа на пода и гледам звездите,
Не, не плача.
И рухват около мен
Апокалиптични светове,
Но това нищо не значи.
Те просто умират с мен.
Не, аз не плача.
Лежа на пода и гледам небето.
Само то остава завинаги.
Дори когато хората и световете
Са безвъзвратно
Загинали.
© Ваня Накова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
