7.03.2017 г., 19:41

Апокалипсис на склад

698 0 0

Сутринта ще стана трудно,

ще проклинам изгрева,

изгарящия ад.

Ще връщам спомени,

сякаш от отвъдно,

копнеж по нощният ми глад.

Кръвта е моето видение

в сънища неясни

неуловими.

Смъртта – жадувано изкупление

за грешки тежки

неизкупими.

Обличам черно,

винаги ще е на мода

в обреченият град.

Апокалипсис един

не ми достига,

пазиш ли на склад?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...