Апокалипсис на склад

7.03.2017 г., 19:41 ч.

Поезия » Свободен стих

435 0 0

Сутринта ще стана трудно,

ще проклинам изгрева,

изгарящия ад.

Ще връщам спомени,

сякаш от отвъдно,

копнеж по нощният ми глад.

Кръвта е моето видение

в сънища неясни

неуловими.

Смъртта – жадувано изкупление

за грешки тежки

неизкупими.

Обличам черно,

винаги ще е на мода

в обреченият град.

Апокалипсис един

не ми достига,

пазиш ли на склад?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.