Апокалипсис на склад
695
0
0
Сутринта ще стана трудно,
ще проклинам изгрева,
изгарящия ад.
Ще връщам спомени,
сякаш от отвъдно,
копнеж по нощният ми глад.
Кръвта е моето видение
в сънища неясни
неуловими.
Смъртта – жадувано изкупление
за грешки тежки
неизкупими.
Обличам черно,
винаги ще е на мода
в обреченият град.
Апокалипсис един
не ми достига,
пазиш ли на склад?
© Красимир Георгиев All rights reserved.
